ІІ
В този момент стигнаха кръчмата. Аврамов паркира и прекрати дебатите. „При Бай Сталин” беше приятно заведение, което се намираше до Клисурския манастир. Имаше прекрасна лятна градина и разполагаше със собствен рибарник за пъстърва, която местните готвачи приготвяха невероятно. Да не говорим, че предлагаше домашна ракия и вино. Нещо, което Европейският съюз не поощряваше, поради което на българинът му стана още по – вкусно.
- Айде бе, пичове! – провикна се Киро Борсата – Кое време стана? Стопли се ракията.
- Недей да умуваш, че е вредно за здравето! – сряза го Аврамов – Викай сервитьорката, че съм пресъхнал като пустинята Гоби.
Последва кратка официална част в здрависване и прегръдки, след което всички се настаниха около масата в лятната градина на заведението. Борсата, Борката и Боян вече я бяха претрупали със салати, мезета и чаши, приятно изпотени от студената ракия в тях. Аврамов нервно взе да се върти на стола, като политик на предизборен дебат. След малко се появи сервитьорката ...