Всички любовни истории завършват с думите: "И той/тя си тръгна..." Не е приказен финал, но е истински, който горчи до края на живота ти. Остана ми само вярата, която бе моето спасение след хилядите сълзливи нощи и безкрайно тъжни сънища, които и до днес ме водят към теб. Кърпичките, пропити с горещи сълзи са верен другар на едно страдащо момиче. Изчетох купища любовни стихове и все се припознавах в главните героини, изправях се, продължавах напред, но крачките, които извървях назад, бяха повече. Страдах по един невъзвратно илюзорен образ, който нарисува ума ми и душата. Търсих те навън, а всъщност си бил в мен, на топло. Поглеждах в огледалото, а оттам ме наблюдаваха твоите очи и сладка усмивка. Вървях по твоите пътища, слушах твоите песни, спасявах много други, но теб не можах. Единственото, което мога, е да те нарисувам в стиховете и разказите си, да ти подам ръка в сънищата, но това не стига. Обичам страховете ти, които те потискат, обичам те тъжен, мърморещ, съдещ другите. Обичам те всякак, а с времето се задълбава тази любов. Разказвам ти деня си наум и си представям как лекичко ми се усмихваш, без да кажеш и думичка. Лутам се... търся те... намирам те... изгубвам те и после пак наново всичко се повтаря. Остана ми само вярата, че някой ден ще бъдем спасени и двамата!
© Bez ime Всички права запазени