- Ще хвърлим ли въдиците или ще разпъваме смотаните палатки? – извика най-нетърпеливият рибар между нас, от самия бряг на язовира.
Денят прегаряше и във въздуха се носеше аромата на сухи треви и стърнища, примесен със свежестта на водата. Току-що пристигнахме и само защото все още беше лято, можеше да разчитаме на два - три светли часа до падането на нощта. Нашият нетърпелив приятел не мислеше да си губи времето с организацията на бивака и предпочиташе да се отдаде на любимия риболов. Ако питаш него – можеше да спим в колите. Е, ако някой иска по удобно легло, да си разпъва разни там палатки и биваци. Демек, де – ако можеше някак жените да се заемат с лагера...
Тази химера, за жалост, се спука като сапунен мехур още преди да е полетял, защото никой не може да си представи как би изглеждала палатка, разпъната от жена. Да ме прощават дамите! Да не вземе сега някой да се сърди...
В процеса на изграждането на временното населено място от рибарски тип, не можахме да пропуснем нито един хрон ...