Островът
Островът
Κύριε ἐλέησον, Χριστὲ ἐλέησον, Κύριε ἐλέησον.*
(От православна заупокойна молитва)
Тежък въздух се е надвесил над морския бряг. Мокрият хлад, като яд се процежда чак до костите. Стоманено сив, огромен облак пръска сълзите си. Очаквани. Жадно, морето ги поглъща без следа. И сред разпенените му простори отеква като ехо Тишината. Но в бурния водовъртеж на метежните мисли сякаш всичко е различно. Сякаш морският бряг е брега на огромен остров, а морето е океана от сълзи, обгърнал в задушаваща прегръдка човешкия свят. За миг си представих, че цялото човечество се е сбрало край бреговете му и безспир излива сълзите си. По една за всяка скършена мечта, за всеки недостигнат хоризонт... За закъснелия изгрев пред някой близък. И хората със своите скърби подхранват необятния океан и водите му никога не спадат. И аз, един от тях. Един от всички. Никой. А колко си отидоха само с въздишката на лекия бриз?...
Небесното светило вече отива към заник. Бавно. Залязващото слънце с мъка се докосва до неподвижния морски хоризонт, пръскащо кървавите си лъчи. Застинало е така, негли никога да не се отдели от него...
Да, дните са безкрайно дълги и Хелиос едва минава с ленивите си коне по небесния свод. Златната му колесница преминава като бледа сянка.
И такива са всички дни, откакто мъртвото ти тяло увисна в ръцете ми.
* Господи, помилуй. Христе, помилуй. Господи, помилуй. (гр.) Този скромен литературен труд, завършен преди време, посвещавам на злощастните ни сънародници, погълнати от водите на Охридското езеро.
© Бодуен Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много силно!
-
Благодаря много за хубавите коментари!
И нека Бог се смили над душите на тези хора! И да вдъхне сили на близките им, защото на тях несъмнено им е най-трудно... -
Харесвам исказа ти! Радай ме и друг път ...
-
Нека им е светло там горе!
А ти пиши,имаш талант! -
Силно!
Поклон пред загиналите в Охридското езеро!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
