Осъзнай се! Трудностите изграждали характера, калявали го, правели човек силен. Е, аз мога да споря с теб, мога да ти докажа, че не е вярно. Поглеждам се в огледалото и сякаш не съм аз, която бях преди. Твоите така обичани трудности ме промениха. Не съжалявам за нищо, но не се и чувствам по-добре.
   Осъзнай се! Спри да се заблуждаваш, не заблуждавай и мен, че случващото се е урок, който ще ни бъде полезен. Ако все още продължаваш да си вярваш, осъзнай се! Отвори очи и  се погледни в огледало.
   И твоят поглед, подобно на моя, блуждае, взрян в нищото, търсещ... Студен поглед, пронизващ с цялата болка, която таи в себе си. Празен поглед, загубен без теб, търсещ само теб. Не вярвам, че това те кара да се чувстваш по-силен човек. Поне мен не ме...
   Омръзна ми да бъда сляпа за всичко останало около мен, за хората, които ме обичат. Мразя, когато се улавям как несъзнателно се взирам в далечината, за да те открия. Защо не се радвам на падащите есенни листа, не виждам тяхната красота... Не усещам ласките на последните слънчеви лъчи, не виждам как озаряват езерото... Не виждам, защото теб те няма, защото само теб търсят очите ми.
   Зная, че с теб се случва същото. Е, харесва ли ти? Нима ти допада тази слепота? Нима болката да ме виждаш в чужди прегръдки за теб е креативна? Какво гради- силен характер или ледено сърце?
   Ако ти можеш да понесеш да седиш от страни, аз не мога. Не мисли, че съм същата като теб. Осъзнай се! Слаба съм и това ме дразни. Нямам твоята така възвишена сила, която за мен е мазохистична лудост. Не знам какво изпитваш ти, но аз не мога повече.
   Писна ми да те търся всяка секунда. Да губя контрол щом те видя.  Да плача щом те няма. Не искам да те прегръщам за миг. Мразя, когато го правя. Мразя, защото след това ставам ледена за всички останали прегръдки. Ледена, защото не съм в твоите ръце.
   Уморих се всяка вечер да те сънувам и да те имам само в сънищата си. Ненавиждам се, когато лъжа, когато останалите хора не съществуват за мен. Ревнувам те, дори да няма право. Мразя се, когато се заблуждавам, че не те искам. Мразя и теб, защото мислиш, че си силен. Е, аз не съм, ти също не си! Осъзнай се! Признай си!
   Ако беше силен, нямаше да те интересува, когато съм с него. Нямаше да ме търсиш, когато съм далеч. Нямаше да давиш тъгата в чужди устни. Нямаше да ме желаеш така силно.
   Но стига! Аз приключвам с тази игра. Не искам да се изграждам като характер, не искам да се калявам. Не ми трябва да бъда силна без теб. Сега, честно и открито ти казвам: "Искам те, само теб, завинаги. Слаб или не, искам само теб. Въпреки всичко, въпреки всички." Обичам те, но спирам да играя. Твой ред е - осъзнай се и направи последния си ход... към мен!