XI
Тази сутрин в двора на едринския сарай цареше необикновено оживление. Султанът потегляше на лов.Той яздеше прекрасен бял кон, следван от приближените си люде, възседнали силни жребци, както и от доганджиите, всеки от които беше с обучения си сокол на рамо. Край това шествие подтичваха ловните хрътки. Аз бях застанал до портата, за да ги разгледам по-добре. Но те бързо префучаха край мен и ме засипаха с прах. Пазачите затвориха прохода и аз влязох в одаята на прислугата, очаквайки аджемиоглан-агата да нареди какво да правя.Този път той нищо не ми заповяда. Излязох и реших да обиколя двора - интересуваше ме дали има начин през някоя нощ да избягам от пролука, която не е пазена.
Открих едно по-ниско място на зида, но то бе точно зад султанския харем. Знаех, че сградата, в която са жените на султана е най-добре охраняваната. Пазеха я верни на господаря скопци. Забелязах, че по дувара имаше някои издадени напред камъни. Интересно, как бе допуснато точно зад харема, заграждението да бъде ...