XII
Страх не страх, не поехме пеш по друмищата, че бързахме да помогнем на Дионисий Рали. Абаджията даде на Алекси един от конете си, а аз яхнах своя, що в Райовия обор държах. Повечето филибелии нямахме дамове, а дворните портички ги правехме ниски, та да не могат турчолята да вкарват в домовете ни добитъка си и да ги превръщат в обори. Алекси ми разправи, че кога преплувал Голямата река от нашенски селяни кон си купил. Пътьом гледал да не минава покрай мюсюлмани, ама в Търновград нямало вече как. Като видял османците, той слязъл от коня си и свел глава пред тях, но тъкмо заяздил и ей ти още турци се показали насреща му. Докато пак да спре и да им се поклони, те се нахвърлили отгоре му, били го с юмруци и ритници и жребецът му взели. Дотътрил се Алекси и на търновския кадия се оплакал, ама оня отсъдил, че османлиите са прави, щото навреме гяуринът почитта си не им бил изказал. Поокопитил се пратеникът на Рали и със зор, пешком, чак до Филибе се довлякъл, че нямал повече грошове друг к ...