XLI
Много поселища обиколих в следващите месеци и хиляди християни заклех пред Божия кръст и Евангелието да се борят до смърт за свободата си.
За моя радост архиепископ Дионисий Рали поиска да го придружа по пътя му към Великия Никопол. Бях горд, че християнин като него е решил да се опре на мен. Но оказа се, че друг бе този, чието име ни спасяваше от неприятели. По друмищата често бяхме спирани от разни агаряни, но като им кажехме, че отиваме при Тодор Балина, те ни оставяха спокойно да продължим пътя си.Така - живи и здрави, привечер стигнахме до дома на никополския търговец. Високи дувари отделяха двора му от околния свят. Потропахме на тежката порта. Отвори я момък с едва наболи мустаци. Той ни покани в гостната и се върна, за да се погрижи за конете ни. След малко при нас влязоха стопаните, следвани от своите петима сина.Те се поклониха и целунаха ръка на архиепископа, а той ги благослови. Насядахме покрай софрата и тъкмо се бяхме разговорили – кой какво е сторил за святото дело, ...