Омръзна ми да се появяват на екрана на компютъра радостни съобщения – спечелил съм някаква награда. И да се цъфват редовно – ама имате непотърсена награда, вземайте я...
Играта е ясна, банална, неподходящо тъпа за нормален човек. И на устройващите я би трябвало да е просветнало, че малцина са баламите, които ще се хванат на въдицата с кукичка, върху която е забучена една гола надежда /не с главна буква!/.
Обаче, упорстват.
Защото има достатъчно будали да се уловят.
И защото считат, че на човек ще му омръзне и ще реши да отвори, да види какво, аджеба, има толкова там.
Та стои някакво надписче няколко дни, подминавам го, не ща даже да плюя върху му.
Пък взе, че ми писна. И натиснах върху червеното квадратче с хиксчето – да го изчистя. Понеже няма точка „Абе, вашта...”.
Но – не изчезна.
Въпреки че би трябвало да е изтрито.
Напротив – взе, че се отвори и се чу задушевен педерастки глас: „Поздравления...” Тук натиснах горе и излязох.
Ега ти номерът!
Въртят, сучат – ама моите пари искат. ...