Имам един познат даскал – абсолютен реалистичен скептик. И ми казва веднъж: „Утре ще се срещнем в кафенето, ако не се видим на някой стълб“…
А негова колежка се възмутила от безотговорното му отношение към смъртта. Що казал, че не иска некролози, нито посетители. Човек се появява сам сред няколко, толкова и стигат, за да го отпратят…
- Ще дойда нарочно на погребението ти – рекла тя.
Пък той отвърнал:
- Не ми пука! Няма ще стана да те посрещна, камо ли даже да те погледна…
хххх
А е добре да се живее щастливо – като малките деца. Слагаш пръстчета пред очите, никого не виждаш – значи и теб не виждат. Всичко е наред, в твоя свят си, където не може да проникне гадната реалност… Щастливец!
хххх
Сетих се за една позната. Любителка на книгите. Купуваше си и никому не даваше от тях. Логиката й беше желязна: „Аз си купих книга, той си купил салам. Изял го и сега иска и книгата. Не! Направили сме си избора и всеки да си носи последствията…“
хххх
Улицата. Един циганин – цветно записано на физионом ...