Минах през пазара. Взех на жена ми кайсии – по нейна поръчка. Казва ми, че пишело: „Български кайсии“. Викам й: „Абе, те оня ден цъфнаха, кога вързаха, кога узряха, кога ги обраха…“
Но й купих. Те сложени нависоко, питам защо така. Продавачката казва – да не пипали купувачите стоката. Отговарям й: „Госпожо, стоката е като мома на селска вечеринка – всеки иска и пипа. Важното е кой ще я вземе и в какъв вид“…
Захили се…
хххх
Млада жена пита гаджето си: „Скъпи, знам, че имаш много пари, ама колко са?“.
Оня: „ Амиии… Как да ти кажа? Толкова са, че ще стигнат почти за половината ти капризи. Или за един голям разклонен род да живее охолно сто години барем…“