На пазара. Викам да си взема първата диня. Щото у нас дините се ядат през август най-рано. А тези… Вностните…
Ама ми се прияде…
Та посочвам на продавачката избраната, тя я грабва и мята към колежката си. Оная я улавя с една ръка, мери, обявява цената…
Аз мълча…
Братче, жената с една ръка лови дини! Яка!
Викам: „Интересно ми е – как изглежда мъжът на жена, подмятаща дини?“
А той бил там и се хили доволен. Як мъжага – явно всяка вечер тренира с игра на две дини…
хххх
Срещам комшията.
„Отивам, вика, до магазина. Да взема хляб и поемаме към морето…“
Поглежда ме и добавя подготвеното: „А мотиките са там…“
Нормално – едни вече си пекат гъ… гърбовете на морето, други придобиват загар на село.
Комуто каквото…
И несправедливост няма. Просто изборът, натрапен ни от живота доброзорно…
© Георги Коновски Всички права запазени