16.07.2020 г., 14:24 ч.

От деня - 48. 

  Проза » Други
587 2 7
2 мин за четене
Срещам жена, разговаряме и тя учудено узнава, че аз съм преподавал на сина й…
„О, колко съм ви благодарна! Аз чета, баща му чете, Наско не искаше да отвори книга. И единствено Вие успяхте да го промените… Даже му давахме пари за книги и той ни се хвалеше какво си е купил. А сега още чете…“
Дааа, до какви похвали стигнахме…
хххх
Магазин. Все още има заповед да си с маска вътре. И я слагам – няма да поставям хората в риск да ги глобят, я…
Единият казва: „Вчера влезе младеж. С маска. И момиче без маска, което вееше с ветрило напреде си. Че и казва – била с предпазно средство. Мислех да я питам – с диафрагма ли е, ама пуста работа, не ща да гоня клиентите, даже тъпи да са…“
А оная патка отгоре на всичко и опасна – ако е с вируси, така хубаво ги развява наоколо си…
хххх
Пия си чая. Зяпам минувачите. Младеж и момиче. Той със сложена маска, тя без…
Боже, викам си, тоя е идиот! Ама и тая не е по-умна. Досега трябваше да се е обидила – тръгнал на среща с нея, сложил маска. През нея ли ще я целу ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Предложения
: ??:??