От камáрата
Обсъждаме с братовчеда живота. Разбира се – този път основна тема е киселото зеле. Обяснявам му как съм го сложил, как претакам…
А той е по-мързелив и, значи, по-умен, та ми обяснява чорап, а как може да се направи без много зор.
Наредил го, метнал вътре куп морска сол в един чорап и оставил на природата да прави саламурата.
Интересуват ме подробностите. И ми хрумва…
Абе, защо трябва да се хаби цял чорап? Няма ли да е по-добре солта да се сложи в чорап, носен поне две седмици?
Ще стане една резлива зелева чорба…
Само за тъщи и тъстове…
хххх
Все по-малко деца играят футбол. Все по-малко изобщо се интересуват от него.
А съвсем намаляват занимаващите се с какъвто и да е спорт.
Но проблемът с интереса и заниманията е решен. Все по-малко деца се раждат…
хххх
Изрично предупредих – да не известяват никого, ако опъна шушоните.
Да де – ще разваля нечие удоволствие, но не искам никому да съм длъжник.
Все пак – надали ще мога да върна визитата…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви!
-
Този чорап, дето ще е носен две седмици😊 - трябва да е станал ботуш🤣🤣🤣
-
Никакви шушони няма да опъваш, сенсей, а като те знам... може и да върнеш визитата, когато му дойде времето. Хей така, за кеф.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
