Скъпа приятелко,
Извинявай, че не ти писах дълго време, но бях заета. Може би си спомняш, че в последното писмо ти бях писала колко съм отчаяна от сивото ми ежедневие и колко исках да ми се случи нещо толкова вълнуващо, че дъхът ми да спре. Е, както знаеш животът е толкова непредсказуем, че не знаеш какво те очаква. Но ще започна отначало. На 10 октомври шефката ми ме извика в кабинета си и ми каза, че трябвало да замина за морето, да напиша статия на тема "Любов сред зимните вълни - съществува ли - или не?". На мене не ми допадна тази тема, защото както знаеш, аз никога не съм се влюбвала и не вярвам в любовта. Пък и море! Аз не обичам морето, защото косата ми винаги е разрошена, а улиците са пълни със сергийки, пред които се тълпят многобройните туристи. А солената вода - носителка на гадните пъпки... Ужас! Е, естествено, тя не прие моите доводи да не замина и троснато ми отговори: "Все пак е зима и няма толкова туристи." Еми, какво да се прави, все пак имам да изплащам кола. Е, аз з ...