Горд съм. И ме е срам. Повече съм горд, отколкото ме е срам. Чувствам се малко неудобно, но само, защото ще си кажа истината. Иначе съм доволен. Удовлетворен съм. Заситен. Не изпитвам никакви угризения заради случилото се.
Понякога съм гневен. Един или два пъти седмично. През останалото време съм смирен. Във времето, в което не съм смирен или гневен, много често ми се случва да се презирам за прекалено честата си проява на добронамереност.
Една психоложка имаше чувства към мен. Много отдавна. Симпатична жена. На теория, но… Всъщност и на практика… Вманиачи се в това да ме анализира и една вечер се усетих, че бягам. Далече. От нея. Преди това ѝ споделих, че се чувствам раздвоен. Чувал съм, че има подобни психически заболявания. Не ме е страх, че може да съм луд. Никой не е съвършен. Повечето съвършени хора, за които съм чел, са били луди. Или наричани така.
Попитах психоложката, с която провеждахме интимни терапии, дали не трябва да пия лекарства. За да се почувствам сам. Без другия в г ...