Вчера, хей тъй, както си стоях, съвсем безсмислено и безотговорно умрях. Разбирам ехидната ви усмивка, подсилена от ироничния поглед, забил се някъде между тези редове, възбуждащи в съзнанието ви най-абсурдната мисъл – „от умрял – писмо”. В този век на електронна комуникация, може би ви звучи невероятно, но през миналия век се е случвало, благодарение предшественика на БТК – ПТТ.
Увлякох се. И приживе обичах да обяснявам, но след възнасянето (демек, след като предадох Богу дух) до такава степен, че си губя мисълта.
Няма да ви разказвам как ме прободе в лявата област на гръдния кош, как ми изтръпна тилната област на главата, как оцъклих очи във вечните ловни полета и се преселих в тях. Днес двама от най-добрите патолози установиха инфаркт, инсулт и още куп неразбираеми за мен медицински термини, като причина за моя, така наречен, преход.
Реейки се в необхватното небесно пространство, аз не престанах да мисля за всичко и установих такива загуби за родната икономика и държавност, че ми настръхна косата, от което двамата патолози получиха леко умствено неразположение и замръзнаха като статуи на касапи със скалпели в ръцете.
Та мисълта ми беше за загубите и кризата. Местните търговци загубиха един клиент, който купуваше сирене (което не е сирене), кисело мляко (което не е кисело мляко), колбаси (които не са колбаси), месото с двадесетгодишен изтекъл срок на годност, хляб (който не е хляб) и какво ли не още, което не е това, за което го мислим. Данъчните загубиха един редовен данъкоплатец. БТК, енерго, ТЕЦ умножиха приходите си по 0 и изпратиха предложение към правителството за извънредно вдигане на цените на услугите им, с цел покриване на загубите. Една електорална единица отнесе редовния си глас при Свети Петър, който с голямо желание отвори широко портите към отвъдното.
Единствените печеливши от тази ситуация се оказаха НОИ. Шефът им веднага направи баланс и с печалбата си поръча нов служебен автомобил. Радвам се, че утре по време на погребалната церемония, сред хилядите трагични физиономии, ще има поне едно усмихнато лице - естествено, ако не присъства никой от вас, защото причината да пиша тези редове е да ви поканя на моята пищна и неповторима погребална церемония. Не е необходимо да носите четен брой китки, да мачкате каскети и да правите печални физиономии освен, ако не съжалявате, че не сте на моето място.
Аз съм щастлив, че се отървах!
© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени