27.05.2011 г., 13:24 ч.

От упор 

  Проза
683 0 4
1 мин за четене
В час като този скакалците бродят из посевите, духовете бродят из изоставените къщи, а безсънието броди из моите очи. Махам с ръка да го пропъдя, но всъщност нежно го галя. Честито – това е етапът, в който алкохолът не помага! Уличният шум ме побърква, макар да е 3 сутринта. Ставам, отивам до бюрото и започвам да рисувам коне. Конете не се получават, но съзнанието продължава да галопира като нарисуван върху църковен зид кон. Както обикновено, часът на гузните съвести ми подарява всяка своя секунда с посвещение и любов. Големия празен апартамент отдавна съм превърнал в морга за добри намерения. Всяка вечер лично ръководя аутопсията, а в графа “Причина за смъртта” записвам неизменното “Разстрел от упор. Оръжие на престъплението – близко приятелство”.
Заключението се подписва от тричленна комисия в състав:
Моя милост.
Човекът, който се налага да бъда.
Човекът, който трябваше да бъда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Предложения
: ??:??