Добър ден, моя стара заздравяла Любов! Нежността целува устните ми и изгарям в желание да докосна Сърцето ти! Радостта блика от очите ми и аз плача в страст погубваща разсъдъка ми! Цветя разцъфтяват в косите ми и ухаят на Любов!
Ухаят на мен, любими!
Обичам те!
Копнея те!
Жадувам те!
Сега!
Ела!
... ЗАЩОТО... МНОГО СЪМ ЖАДНА и
... Превърнах Самотата във Фетиш!
Забравих за себе си, много отдавна. С Времето всичките ми философии за живота отпаднаха. Сега вися в Пространството "подкована" на теория, но в действителност сама... Понякога от безсилие (толкова рядко ми се случва), се предавам на умората да "освирквам" мъжете и се оставям на потребността си да съм жена. Миг откраднато "щастие"... Много мисля за Утре... За да не сгреша, стоя на едно място и чакам нещата да се случат... А те май не се случват така... Трябва по-деликатно да излизаме от живота на хората, за да не боли, защото понякога е толкова късно да ти се извинят! Вися в Пространството - без философия сега, но знаеща едно: Че н ...