Джей
От началото обречени бяхме.
Откакто очите ни срещнаха се.
Да изпитвам емоцията "страх" е,
като да обичам единствено теб.
От началото бяха разорени
нашите мечти и надежди.
Напразно да кажа, че моля,
е като да чакам да дойде неволята.
От самото начало бе скрито
и щастието, и искрата, и всичко.
Да крещя на колене "Остани!"
е като да викна "Помощ!" в пустиня.
Откакто за пръв път видях те,
знаех, че ще плача и скимтя
да бъдеш до мен във страдание,
което не е било твое. А сега
Знам, че ако някой ти каже
колко съм счупена всъщност,
това би било все едно наказание
да не изпълни своята длъжност.
От началото знаех, че "страдам"
е дума във бъдеще време.
Мене отново да искаш и чакаш
като слънце да не видя във ден е.
От началото знаех, че трябва
оковите около нас аз да скърша.
"За какво ли е цялата врява?"
- после ще се питат и чудят.
И ще ме намериш от тях обградена.
Паднала, може би скочила.
Ще те намеря отново до мене.
Чак след като съм си дала живота...
© Ангела Топалова Всички права запазени