Смелост било да "разголиш" душата си, но е агония да пазиш всичко в себе си и да не го споделиш. Аз не се имам за смела - напротив, аз осъзнавам че съм слаба, защото страдам и не мога да се преборя със страданието. Аз съм жалка, но все пак не агонизирам, защото ми е достатъчно, че страдам и не мога да го задържа в себе си. Не знам дали е вдъхновение или е просто от мъка, но ми остава единствено да пиша, да разкрия това, което ме мъчи, това което ме изгаря. Не знам дали писането ще ми помогне, но е единствения вариант да направя нещо, за да си помогна и може би малко ще ми олекне, че съм споделила. Ето моите несвързани мисли, свързани в текст и спретнати, за да бъдат разбрани...
***
Тихо е. Разхождам се сама по пустата улица. Градът е потънал в мрак. Звездите ме наблюдават от високо, притихнали следят всяка моя стъпка... "Къде отиваш?", сякаш питат те. Луната, обляна в сребро е затаила дъх и с немия си поглед пита: "Къде отиваш?". Мрака ме притиска в обятията си, но неспособен да ме удъ ...