Отново....
... Тя дишаше дълбоко, равномерно и спокойно за няколко секунди! А след това избухна в плач, скривайки лицето в дланите си! Не знаеше какво става. За пръв път не контролираше чувствата си. Не знаеше защо, как и какво става. Искаше спокойствие, надежда и сили. Искаше разбиране, подкрепа и нечие рамо.
Преди доста време беше разбрала, че няма смисъл, че всичко е свършило! Беше се примирила, макар че от време на време и ставаше мъчно.
Знаеше, че не може да се промени и да обърне всичко... но го преживяваше! Понякога полудяваше от мисли... "А ако бях друга? Ако бях различна? Щях ли да съм до него? Да съм щастлива", но бързо намираше отговор! Тя беше щастлива! Да, малко наранена и предадена от съдбата. Но всичко се оправяше...
Чувстваше се както в онази вечер, когато си каза, че всичко трябва да е ясно и да постави граница, да разчисти душата си от мислите и да продължи! Но сега нямаше причина, която да я превожи и въпреки това се чувстваше ужасно! Реши, че всичко е само нов порив ...