Отново на път
Свечерява се. Щурците се надсвирват в храсталаците. Прокрякват жаби. Току пролайва по някое куче. Обзема ме спокойствието на тихия селски живот. Започва тихо да ръми. Прекрасно време за творческата ми душа... Минава ми мисълта за кавала и как би звучал в унисон с природните звуци. За жалост малкия бебо го е натикал някъде и това ме спира да импровизирам една природна картина. Славеите вече са омаяли женските си и надпяванията им са преключили, но отвреме на време се обажда авлига. Прекрасно е, но винаги е много кратко. Ако само го повтори дори, славея завинаги ще остане в историята като най-изкусния певец... Семейство тантурести таралежи потропват из треволяка и вдигат шум колкото стадо носорози...
Пътуване...
Сънувам, че плувам с китове из океана. Вълнуващо преживяване! Задъхващо и непознато. Тътена от песента им разтърсва всяка моя клетка. Океана ме поглъща с необозримостта си...
Миговете на просветляване се удължават от сутрешната влага. Надигат се вълма мъгла, които б ...