Сбогом... дори това не ми каза когато си тръгна. Болеше, но знам, че това не го усещах само аз. Още продължава да боли от загубата ти. Знам, че си някъде там, знам, че сега мислиш за мен, липсвам ти както ти на мен. Всичко това беше нелепо. Всичко това беше нереално и хубаво. Минава ден след ден, но аз така и не се научавам да живея с тази болка, която поражда сълзи в очите и болка в сърцето. Да, минаха много дни, но аз продължавам да  мисля, за теб, за това, което се случи, за това, че въпреки, че все още мечтаем един за друг, не можем да бъдем заедно... Не, не няма да говоря повече, не... Започвам отново да си спомням онези нощи, а боли. Знаеш. И с теб е така. Пиша това, защото не мога да ти го кажа направо, няма начин. Надявам се, моля се да знаеш, че още си всичко за мен, ще ми се отново да те видя и да мога да ти го кажа, но знам, че никога няма да стане. Не, недей да се натъжаваш! Не искам да знам, че страдаш за мен макар и да знам, че е неизбежно. Така е, обречени сме постоянно да мечтаем да сме заедно, а да не можем... Сбогом. Обичам те!...