Откъм сгушеното между две офис сгради павилионче се носеше миризма на скара и пържени картофки. Възпълната продавачка се усмихваше с половин уста на клиентите, докато сръчно обръщаше пържолите и кюфтетата. Бялата ù престилка беше опръскана с мазнина и отчаяно се нуждаеше от пране.
Патрик Нолан бе свикнал да избягва подобни заведения за обществено хранене заради недобрата им хигиена, но сега смяташе да рискува - устата му се пълнеше със слюнка, а стомахът му къркореше настоятелно. В болницата, откъдето току-що го бяха изписали, бе ял отвратителни буламачи, само при вида на които му се пригаждаше. Обаче не се бе оплаквал и бе поглъщал гадните каши, какво да прави. А сега бе време да сложи нещо свястно в устата си. Пресече булеварда и се нареди на опашката. Тук миризмата бе нетърпимо изкусителна. Направо му идеше да разбута чакащите и да ги пререди.
– Една пържола, две кюфтета и две порции пържени картофи – каза Патрик и зачака продавачката да напълни чиниите. Когато поръчката бе изпълнен ...