Съдба – не, не бих казала, по-скоро ирония, ирония на съдбата, ако държите непременно да е намесена и съдбата, но определено беше ирония, от всичките маси в това доста просторно заведение ние трябваше да изберем масата, на която беше издълбано ТВОЕТО име, точно пред моето място, с достатъчно големи букви, за да не отлепям поглед от тях. От надписа си личеше, че е написан доста отдавна, дали човекът, който го е направил, е съзнавал, че след година, две неговата постъпка ще се отрази толкова много на даден човек, в частност МЕН, че да започне да си мисли как съдбата си играе с него и винаги го връща при един и същи човек, а именно неговото име се кипреше красиво издълбано пред очите ми. Гледах ги и всяка буква ми напомняше, че ми липсва човека, чието име изписваха тези букви, стоях там, затаила дъх и се опитвах да се убедя, че нищо не е станало – напразно. Кога щеше да дойде времето, когато твоето име щеше да е като всяко друго? Прехвърлям много възможни отговори – когато срещна някой др ...