Детството...
Когато през зимата станеш от сън, улицата, на която живееш, е различна. Няма тротоари - всичко е бяло. Изпод тежките си бели шапки къщите надничат с дяволити очи - прозорци иззад оградите. А зад дантелените перденца някое дете, също като теб, рисува фигурки по стъклото.
В стаята свети елхата. Под нея като приютени животинчета се гушат разноцветни, лъскави кутии с подаръци. По старите радио и телевизор предават празнична програма. От кухнята се чуват гласовете на мама и баба и се носят най-разнообразни вкусни миризми.
Комините сладко пушат и издухват дима към небето, а свенливото зимно слънце те мами да излезеш навън. Шейната е извадена от мазето и те чака като вярно кученце на прага. А снежният човек на двора я гледа и се топи от завист и мъка, че не може да се яхне и той на нея...
Когато си малък, пролетта за теб е магьосница! Тя докосва с вълшебната си пръчица дърветата и те - до вчера покрити със сняг, се превръщат в уханни градини, в които бръмчат пчели, пърхат пеперуди и запяват, опиянени от слънцето и въздуха, птички. Свежозелената тревица набожда изпървом едва-едва - като косичка на бебе, но скоро всичко позеленява. Цветята грейват като ярки цветове върху палитрата на художник, а въздухът е сладък, сладък и трепти, наситен с ухания и свежест...
Лятото те грабва на своя кон-вихрогон и политате заедно към царството на игрите!
Когато вечер на село, изморен от игрите през деня, заспиш, в стаята се гонят хванатите от теб и другарчетата ти светулки. Единствено щурците със своите цигулки нарушават бездънната тишина.
Когато те събудят сутрин песните на ранобудните птици от близкия дол, в очите ти заблестява слънцето и си мислиш колко нови лудории те чакат през деня. В душата ти е чисто и светло! Нямаш никакви грижи. Владее те сладостното чувство за безметежност и игри без край...
Но... идва есента. Времето захладнява и с първите студени ветрове, нападали листа и дъждовни капки усещаш, че нещата се променят. С вълнение и трепет тръгваш на училище. Очаква те едно дълго пътуване в непознатия, завладяващ и загадъчен свят на Познанието.
© Радослава Антонова Всички права запазени