Спомням си думите на учителя Дънов: "От Любов към Светлина. От Светлина към Свобода. От Свобода към Любов. Иди и си вземи вода! Ако чакаш друг да ти донесе, това е неразбиране."

- Трябва да се стараете към разбиране на нещата! - прекъсва ме Той. А това ще стане, като вниквате в тях! Търсете причината, която ги е създала! Така ще влезете в един от най-висшите светове - Причинният. А той е най-прекият път към Бога.

- А как ще стигнем висш духовен интелект? - прекъсвам го аз. Знам, че има някакъв секрет, за да се отвори вратата на знанието.

- Това става чрез самоконтрол и самодисциплина. Чрез самовъзпитание, защото него никой не може да ви го даде. То е въпрос на желание.

- И аз така смятам. Желанието е наше и ние разполагаме с всички свои решения и постъпки. Но те имат последствия и трябва много да мислим, преди да престъпим към изпълнение на нещата.

- Разбира се. Има една троичност. Тя е нещо, желание и изпълнение. А за творението,  вие сами сътворявате, ако изпълните правилно горната троичност. Тогава всичко ще бъде наред. Няма да има грешки, а те водят до раздвояване на личността, защото идва съмнението. А дойде ли то, тогава вече не сте същите. Ставате друга личност.

- Явно това е тогава, когато не можем да вземем решение за дадено нещо?

- Да, защото ви липсва решителност. А нерешителният човек е като къща без покрив. Тя става свърталище на вятъра, бурята и дъжда. Вятърът е следствие от страха. Бурята от вътрешната борба, "Дали да е така или не." А дъждът е нещото, което умива.

- Излиза, че ние трябва да имаме непрекъснато Любов в сърцето си и тогава ще имаме желание да творим добри неща. Така ще се борим със злото и то ще се преклони пред нашите добри дела.

- Доброто и Любовта са свързани във вечен съюз. Заедно излъчват много силна енергия, която изгаря и пречиства телата ви от всичко нечисто.

- Благодаря Ти. Ще се постарая да спазвам този принцип.