“Палма”
Джек беше на третото уиски, когато почувства непреодолим глад. Седеше на бара на хотел “Кубана” и тъпееше от скука. Тази вечер му бяха “вързали тенекия” и го бяха оставили “на сухо” и сега се утешаваше с “Джони Уокър” – черен етикет.
Да, ама не беше бил път чак от Кувейт, за да се налива с маркови питиета. Имаше нужда от нещо по-силно, по-ласкаво, не му беше уютно сам в двойното легло, което го очакваше студено и неприветливо. Реши поне да си напълни стомаха, който вече един час го тормозеше.
Беше 23:30 и всички ресторанти бяха затворени. Нямаше нито капанчета, нито закусвални. Нищо. В този час “Слънчев бряг” представляваше една хранителна пустиня. А стомахът му така стържеше, сякаш вътре се бяха настанили десетки пили. В отчаянието си Джек се усмихна на барманката и направи знак да му сипе още едно. Когато тя му донесе уискито, той можа да произнесе само “хангри” и с тъжна усмивка показа стомаха си. “Палма” - каза барманката с широка доброжелателна усмивка. “Какво е това” - по ...