Голяма част от сведенията придобити чрез сетивата през целият ни живот, се съхраняват в нашия ум, в паметта. Те са нашето знание. Но знанието е различно от мисленето, от мъдростта. Както се различаваме в телата и душите, така се различаваме и в паметта и мисленето. Това твърди и Лао Дзъ, в книгата си Дао Дъ Дзин: " Мъдрият не е начетен. Начетеният не е мъдър."
Вида и Веда, са названията в езика Бхаджа от древността, за двата начина за придобиване на знания и оценката на тяхната значимост.
От Вида, е останал коренът на някои съвременни български думи: вид, видя, виждам, видно, видимо, видимост и др. Точно такова е и значението на Вида.
Всичко материално проявено в природата и поради това възможно да бъде възприето от човека, чрез сетивата.
Възприетото чрез сетивата знание.