6. Хубавият час
Третият час единадесетокласниците имаха при Маева. Хубав час, очакван час, удобен час...
Удобен за всичко...
Например, за закуска. Не, не беше необходимо да излизаш посред часа. Можеше направо да отидеш на средата му. Хапнал, дръпнал от цигарата – ако пушиш, зарадван от срещата с някое маце или, ако си от другата страна на тротоара, с някое готино момче...
И часът беше свободен. За всичко...
Да, де – учеха география, ама кому е нужно да знае къде се намира това или онова по света? Засега момчетата и момичетата се интересуваха от туй, което е около им. Най-вече от другия пол, възможностите за изява, телефона... Телефонът – истинския център на света...
Е, знаеха, че след време много от тях... или повечето... а може би и всички – както стана с тазгодишния випуск... сами ще тръгнат да опознават света. Или поне Стария континент...
Но, каквото им е нужно, щяха да го научат в движение – защо да се морят сега?
Така че изобщо не им пукаше дали при Маева учеха география или нещо ...