Парадоксите на Интуицията
( или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Томата подхваща количката натоварена с Любовта на живота му ведно с невръстния четирикрак кръщелник и с бодра стъпка подкарва живото си карго към вратата.
Другите от четата я караме на собствен ход.
Внучката попътно откъсва от двора няколко стръка здравец.
Бай Курти в движение свирва на Сивчо, сочейки посоката към чешмата.
Птицата не чака за втора покана - литва.
Така в пълен боен разчет, поемаме към Дядо ни Орех.
Когато стигаме Сивчо е вече на линия и ни посреща с радостното: „Граак! Грааак! Грааак!”
- Ей Въчло, това песнопение дето се чува „Добре дошли!“ на гаргаджийски ли беше – смее се на глас Томата – Я преведи! Какво ни казва твоят Сив кардинал?
- Томиии… Томи! Няма да се научиш ти Томиии. Колко пъти казвам! Сивчо не е гарга - а врана. И да! Казва точно това: „Добре дошли скъпи гости!“ И още казва: „ Верни мои приятели! Съгласен съм, че ...