Кафенето, което се намираше на последния етаж на националната библиотека в Париж, беше обичайното място за среща на югославските емигранти. Сред тях имаше много избягали войници от армията. Други бяха политически затворници, които имаха нещастието да се родят в страната с едни от най ужасните затвори в Европа. Разбира се, на първо място в света стоеше прочутият Гулаг, в това нямаше съмнение. Братските комунистически страни се опитваха да догонят "големия брат" и построиха своите затвори с кървавата пот и човешките кости на "народните врагове".
Освен политически затворници, в Париж имаше и криминални престъпници, които бяха избягали от дългите ръце на правосъдието.
Пример за това беше Кумчо Вълчо. Никой не знаеше истинското му име. Кумчо Вълчо беше името, с което се подвизаваше сред престъпните среди в Югославия. Той беше едра риба и се занимаваше с печатането и разпространението на фалшиви монети и банкноти - югославски, немски и американски. Последният му удар беше отпечатването на 5 ...