Рядко ми се случва да зачета книга и да загърбя всички останали свои задължения, възползвайки се от правото си на свобода и неприкосновеност на личното ми пространство и време. Рядко ми се случва и това да бъда потресена до костите на мозъка си от припомнените или доосъзнати истини след прочита на някой текст, без значение дали е прозаичен, поетичен или публицистичен. Коя е книгата, чийто сюжет и пресъздадените човешки съдби на героите в нея преобърна и преподреди за кой ли път вътрешният ми свят? Това е романът „Пасиансът на Архангелите“ на Мария Лалева.

        Първо, бих искала да благодаря на авторката за тази смела творба. Убедена съм, че споделените истини в този роман тя ги е събирала като бисери от дъното на своята душа. Всеки човек, малко или много, помъдрява по време на своето земно пътешествие, но малцина са призвани да споделят изстраданата си мъдрост по начин, който вълнува, въздейства, подлага на преоценка ценностите на читателя, променя светогледа му. Творбата е обективна атестация за обширните познания на Лалева в областта на езотериката, психологията, теологията, мистицизма, както и за нейната литературна и езикова компетентност. И най-вече за огромното ѝ сърце, изпълнено с любов към човека и живота, което си е завоювало правото да грее и тупти над измеренията на посредствеността.

          Странна книга е „Пасиансът на архангелите“. Да, дори бих я нарекла еретическа. Неслучайно единият от героите в творбата се казва Ерес. Това е  роман за борбата между светлината и мрака, между невежеството и мъдростта, между онзи Бог, който най-често търсим някъде извън нас, и другия, истинския Бог, който Го носим в душите си, но все още не сме Го открили и опознали или сме забравили за съществуването Му. Никъде в текста на творбата авторката не е използвала библейски имена за назоваване на Твореца. Тя Го нарича „висша сила“, „духовен център“, „източник“, „вселена“. Сюжетът на романа проследява житейския път на главната героиня Юстина чрез нейния разказ - „изповед“ пред игуменката на женския манастир Христина, с която я свързват дълго премълчани тайни и загадки. Юстина е препатила жена, надарена със способността да предрича съдбата на хората, както и своята, нареждайки пасианс с картите, наследени от нейната майка. Тя приема собствената си съдба като предопределеност свише, затова преживените от нея унижения и страдания не я озлобяват, не съкрушават вярата ѝ в милостта на небето. Душата на Юстина е пратена на земята от царството на архангелите, за да помага на хората да пречистят сърцата си от демоните в тях. Тя умее да контактува с пратениците на небесното царство чрез пасианса, който реди с магическите карти.

           Юстина е осиновителка на двете изоставени в институция дъщери на игуменката Христина – Каша и Екатерина. Двете сестри са носителки на контрастни черти и нравственост. Между тях назрява взривоопасен конфликт, чрез който Мария Лалева разкрива своето разбиране за човешката душа като материален носител на енергия с различни вибрации. Аурата на по-малката сестра Каша излъчва тъмна, груба, обсебваща и разрушителна енергия,  която се подхранва чрез енергиен вампиризъм. Тя превръща съпруга си Петър в своя сянка, изсмуква енергията на душата му в стремежа си да завоюва престиж и авторитет сред своите приятели и съграждани. Душата на по-голямата сестра Екатерина е извор на лъчиста, всеопрощаваща енергия. Тя доброволно избира деветгодишното си усамотение сред тишината на женския манастир, за да пречисти съвестта и душата си от сторен грях. Писателката обосновава различието в характерите и в поведението на двете сестри не само чрез заложения в тях генетичен код, но и чрез разказа за преживените травми и фрустрации от Каша и нейния съпруг Петър през детските им години. Болезнените ситуации и преживявания от детството и юношеството, изтласкани в подсъзнанието им, неосъзнати, по-късно в годините на тяхната зрялост се превръщат в мотиви за избор на деструктивно поведение с прояви на агресия или пасивно подчинение, водещо до личностно обезличаване. 

         В романа умело са прокарани няколко сюжетни линии чрез преплетената съдба на героите. Авторката не си е поставила за цел да обрисува широки и детайлни платна на обективната историческа реалност. Тя не акцентира настойчиво в романа и на географските реалии. Проявила е пестеливост и по отношение на описания на пейзаж или обстановка, с изключение на последните епизоди от произведението. Нейният творчески поглед е насочен преди всичко към невидимата реалност на духа и предизвикателствата, с които се сблъсква човешката душа по време на земния си път. Всяко превъзмогнато страдание и осъзнатия смисъл на срещата със злото, пречиства и захранва душата с лъчистата енергия на любовта, необходимото условие тя да премине в по-висши измерения на духа. Лалева е проектирала в съдбата на героите от творбата схващането, че душата си има свой път в невидимия свят и сама избира обстоятелствата и предстоящите срещи с други души по време на поредната си реинкарнация. Много изтънчено, в същото време безспорно убедително, е осъществена тази емоционално-мисловна връзка между земния и небесния свят в битието на героите. В над десетина страници от романа Лалева разказва за жестоките издевателства на представителите на комунистическата власт над младата и беззащитна студентка Юстина, за да направи достояние на читателя истината, че любовта в пречистената и извисена душа притежава силата да превъзмогне всяко зло и да прости в името на великото благо Живот.

         Героите в „Пасиансът на архангелите“ се срещат с доброто и злото, преживяват радости и скърби в населени места край водни басейни. Самата Юстина е родена и изживява детството си край езеро до момента, в който решава да напусне бащиния си дом след пристигането на нейната мащеха в дома им. По-късно животът я среща с румънски кръчмар, много по-възрастен от нея, който живее в крайдунавско селце. По неволя, загрижена единствено за своето оцеляване, скитащата девойка доброволно приема да стане негова съпруга. По време на съвместното им съжителство тя опознава порочната, погубваща сила на страстта без любов, която превръща заварения ѝ син Дориан в отцеубиец. В последните години от живота си Юстина живее в Балчик, дарена от съдбата с хармоничен брак със съпруга ѝ Георги, заедно с когото отглеждат двете им осиновени дъщери Екатерина и Каша. Житейският път на главната героиня протича в населени места край езеро, река и море. Не мисля, че художественото пространство в романа е несъзнателен избор на писателката. Напротив, водата като един от четирите елемента, изграждащи вселената, не е само синоним на стихийна мощ, но преди всичко водата е и възможност за пречистване – телесно и душевно.

           Заинтригува ме нетипичното фабулиране в произведението, постигнато чрез смяна на повествователя. Разказът се води от името на четирима повествователи: Юстина, уличната кучка, вещицата Босила и игуменката Христина. С особен интерес прочетох страниците, в които авторката алегорично разнищва феномена „човешко зло“ чрез умозрението и монолога на уличната кучка. През нейния поглед Мария Лалева представя най-фрапиращите прояви на човешкото невежество като зловредни игрички  на неосъзнато Его, натровено от комплекси и от стремежа на нечестивия за превъзходство и победа над духовно зрящия без оглед на заплатената за това цена. Дори тя да се измерва с цената на личното достойнство или на собствения живот на обладания от желание за мъст и победа. „Малките бленуват за превъзходство…Оттегли се преди да изгасне твоята собствена светлина заради чуждия мрак.“ Тези два цитата в най-синтезирана форма изразяват споделената житейската мъдрост за несъпротивление на злото от авторката на „Пасиансът на архангелите“. Но… това може да е разбиране и избор на поведение само за онези, които дълбоко са осъзнали същността на човешкото зло и нещо повече, научили се да търсят врага не някъде отвън, в друг, а в себе си. Отсъдената присъда над посредствеността подтиква читателя да остави книгата за няколко минути и да преоцени своите житейски възгледи и приоритети, постъпките и поведението си, да се вгледа в собствения си кръг от приятели и познати. И най-вече, да извърви отново пътя към собствената си душа

        „Пасиансът на архангелите“ е книга, която дава нетрадиционно, езотерично-мистично обяснение на света и на мястото на човека в него. Мария Лалева умело разнищва човешката същност като арена на борба между светлината и мрака, между инстинктивното /сатанинското/  и  духовното /божественото/ начало в индивида. Това е книга за освобождаване на душата от демоните, вклинили се в нейната аура, за нейното разсънване и пробуждане, за проглеждането ѝ за истината, свободата и любовта. Бих нарекла този роман „Пътеводител на душата към по-висши светове“. Препоръчвам  книгата на всички онези, които биха желали  да узнаят още истини за живота и човека, но този път от гледна точка, която е ситуирана над канона, догмата, предразсъдъците, доводите на ума и морала. Длъжна съм обаче да предупредя, че тази книга е трудна, много трудна за четене и осъзнаване.

   Няколко цитата от „Пасиансът на ангелите“:

• Животът е пасианс, който всеки сам реди чрез изборите си.

• Няма миг, в който да си лишен от избора сам да напишеш историята си.

• Небето не дава нищо, което сам  не си си дал.

• Никой друг освен теб не може да промени посоката на твоето вътрешно пътуване.

• Без никакво съмнение сами създаваме реалностите, в които по-късно заживяваме. 

Самадхи