- Колко време Алек прекарал в сляпа тишина не знаел, но след шума от битката и последния смъртен стон на капитан Сураби, онова, което чул, били плискащите се в бордовете вълни и писъците на съпровождащите кораба морски птици. Сред вълните дочул и гласовете на неколцина моряка разказващи за боеве, за загинали и по чудо оцелели в тази славна битка, в която заловили страшния Алла Алай. Отворил очи и видял, че е окован под палубата в тясна затворническа клетка. През малък люк надничал слаб лъч от светлина, синкав и призрачен, а от отвора влизал чист въздух. Алек се размърдал и почувствал тежките окови на ръцете и краката.
- В плен! – изръмжал пирата, опъвайки веригите.
Усетил паренето от десетината рани по тялото си, някои били от тежки прорязвания. Предположил, че дните му ще свършат скоро, ако шарските войници оставят раните му да загноят и отровят кръвта му. Но като всеки пират отдавна бил свикнал с мисълта за смъртта, срещу която се изправял във всяка битка, която предвождал. Затова и ...