Патриотизмът - пламъчето на бъдещето
Във времената на комунизма ни възпитаваха масово в интернационализъм. При това ставаше дума за т.нар. интернационализъм на дело. Патриотизмът беше нещо като мръсна дума за червените лакеи, угодничещи на Москва до степен, че предложиха България да стане 16-та република на съветите. Предложението е лично Татова инициатива през 1963г. пред тогавашния генсек на КПСС Никита Сергеевич Хрушчов. Слава богу, че тази позорна идея е била отхвърлена от Хрушчов като неразумна, защото е прекрачвала далеч отвъд границите на постановеното в Техеран, Ялта и Потсдам от великите сили. Но всички сме длъжни да помним тези времена, в които една държава, без обща граница с тогавашния СССР, можеше да осъмне като република на големия брат само за една нощ.
Износът на революция и оръжие бележеше цялостното управление по време на тоталитарния период у нас. Неслучайно битуваше една паметна песничка:
"Работихме много.
Работихме и тук и там.
Работихме за Мозамбик.
Работихме за Виетнам.
Ала за Чили вече не достигат сили..."
Сервилността на нашите управляващи преди 10 ноември 1989г. бе наистина пословична. Тя бе намерила израз в следния хит:
В ООН нашият представител винаги заставал на мнението на съветския.
Запитан защо постъпва така - няма ли си собствено мнение, той отговорил:
Имам, разбира се, но не съм съгласен с него...!
Пословичната зависимост на българската нация от външни централи изкристализира в следния бисер:
Тато, генсекът на КПСС и американският президент, отишли на аудиенция при Господ. Господ ги приканил да изплачат болките си в неговия тайник. Генсекът Го попитал, кога ще победи комунизмът. Господ му прошепнал нещо, а генсекът го погледнал, разплакал се и си отишъл. После американският президент влязъл в тайника и попитал Господ, кога комунизмът ще бъде победен. Господ му прошепнал нещо, а президентът го погледнал, разплакал се и си отишъл. Накрая в тайника влязъл Тато и попитал Господ, кога България ще стане независима. Господ го погледнал, разплакал се и си отишъл!
Мисля, че и днес този текст не е загубил ни най-малко от своята актуалност. А сега да видим до какво ни доведе всичко това. Насаждаха ни идеи за т.нар. космополитен човек. Нещо като гражданин на някакъв глобален свят. В този свят патриотизмът е напълно изключен. Тази идея е много удобна за продажниците на своята родина. Те се уповават именно на подобна идеолология, сякаш готови да станат и жители на луната, на Марс, на Юпитер, а ако трябва и на Плутон /което неминуемо ще им се случи/, ако техническите възможности позволят подобно преселение. В тези хора сработва генът на змиорката, каращ я да прави презокеанско пътешествие до водите на Саргасово море, за да хвърли там хайвера си. Но нека не забравяме, че ако оприличим опита за глобализация на света на една мощна центростремителна сила, желаеща да наложи сатанински диктат над цялата планета, то този глобализиращ ни вектор среща мощно центробежно противодействие. Международният тероризъм е един от центробежните отговори на прибързания опит за глобализация. Погрешно ще е да виждаме в тероризма само хорористичен враг. Той е като реакция на имунната система на човешките общества взети в тяхната обособеност. Ние виждаме как въпреки опитите за глобализация се засилват, като мощен противодействащ фактор, националистически движения. Има едно възраждане на национализма в световен мащаб. Президентът Тръмп също провежда своебразна националистична политика, диаметрално противоположна на политиката на неговия предшественик Обама. Мюсюлманските държави са своеобразен гарант за непреходността на национализма. Тяхната сумарна численост не вещае нищо добро за глобализма.
На фона на всичко това, къде сме ние - българите? Жертва на своето червено интернационалистическо възпитание, продадохме род и родина. Сиреч ние сме перфектният пример за безродници. Безродници продали националните интереси за бит и по-голям кокал, в преобладаващия брой случаи останали жестоко измамени и дълбоко нещастни. Безродници живеещи в пуерториканските квартали на Лос Анжелис или в гетата на Чикаго. Отишли да гурбетчийстват във Великобритания и да пълнят щайги с ягоди, населявайки бараки и общежития. Една тъжна гледка на човешката несрета. Да не забравяме, че един нобелов лауреат като Александър Солженицин се завърна, за да умре в родината си, въпреки, че беше милионер и преуспял емигрант. Това българин не би го направил никога. По-скоро би забегнал в обединените арабски емирства! Но същите тези българи ще ви убеждават, че са по-добрата част от българския народ. Не им вярвайте, защото това не е така. Вие, които останахте тук - на родна земя, вие сте по-добрата част от българския народ, защото полагате грижи за нея, защото сте съпричастни към нейния пулс и към мъките й. И защото само вие можете да възвърнете патриотичните ценности, които червената номенклатура се надяваше да изкорени завинаги. Но за щастие не успя! А те - другите, побегналите от род и отечество, ще изпитават до края на дните си бича на космическия студ и самота, рожба на алиенацията им.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Солженицин,милионер и преуспял емигрант, се бил върнал в родината си в края на живота си, за да умре там... "Това българин не би го направил никога." Е, явно за преуспелият емигрант, милионер и световен шампион по кеч, Дан Колов, вие нищо не знаете... Жалко.
-
Докато четох текста, през главата ми минаха доста мисли, защото това е тема която ме вълнува особено. Няма да изказвам мнение, но мисля, че е добре по-често да се пише и говори за патриотизма. Род и Родина никога не се забравят, където ѝ да са по света, хората носят това свято чувство в сърцата си!
-
Прав е Младен. Всеки има своята причина. И не за причините, а последствията иде реч. Какво би станало, ако тези разбягали се от родината си и оставили държавата в ръцете на неспособни хора бяха останали тук? Може би държавата нямаше да е в това катастрофално положение, в което е днес? Или това е било предопределено и те, като най-предвидливи просто са напуснали потъващия кораб. Защо да загиват мърцина! Със сигурност обаче те не са хора, които искат да преминат живота си в битка с институции. Те са хора, които искат да се посветят на живота си там, където други са извоювали законност и ред. Защото ценят живота си и не искат да го пилеят с някаква си държава, пък и била родна.
-
Благодаря на всички изказали се и удостоили текста ми по какъвто и да е начин. Елка, специална благодарност за Вас, че отбелязахте годишнината от смъртта на Левски и припомнихте, че той се е борил за нещо, което мнозина предават с лека ръка. Мисля, че бях доста неправилно разбран. Нямам нищо против емигрантите, които заминават на Запад по принудителни обстоятелства, или против онези, чийто интелектуален капацитет не е оценен в България. Нека Бог бди над тези хора. Но имам против онези, които емигрират, без самите те да знаят защо. А такива има за жалост твърде много. Те са подлъгани от продажната пропаганда на медиите, от погрешното възпитание на собствените си родители - самите те с морала на продажници и безродници. Тези тълпи стават курбан на Запада. Изборът разбира се е тяхно лично дело. "Виновен е който избира. Бог е невинен!" /Платон - "Държавата", глава 12/.
-
"Съединението прави силата!" Народът в момента е доста объркан и разединен. Причините са много, най-вече икономически! Но народът ни е минал през още по-жестоки времена и е устоял! Особено в този трагичен и свещен ден за България - годишнината от гибелта на великия ѝ син Васил Левски, нека помним и следваме неговата мечта - чиста и свята република! Да живее България!
-
Няма да коментирам текста конкретно, но се питам защо темата не е пусната в "Есета", а тук?!
-
Младене. Няма да се съглася с разделението на българи, които живеят в страната си и такива, които живеят извън нея по една причина-често тези, които живеят тук са тук, само защото нямат възможност да избягат и мразят България, и я плюят във всеки удобен момент. И често тези навън я хвалят, обичат и се връщат. Тук споделям мои наблюдения. Аз в обкръжението си много патриоти не познавам, нищо че са на родна земя. И в мен възпитаваха родителите ми непатриотични разбирания :" Учи, тати, че да избяга от тая България. Тук бъдеще няма"(лека му пръст на татко). Татко цял живот работи в България, но определено не мисля, че беше патриот. Мисля, че възпитаването на тази теза у децата носи омраза и недоверие към Родината. Мисля, че патриоти са тези, които обичат и не хулят България, а се връщат или остават,но за да допринесат, а не по принуда. 😊
-
Младене, ако ти беше истински патриот и родолюбец, нямаше да опитваш да разделяш българите, където и да са, а щеше да се опитваш да ги обединяваш. "Разделяй и владей" е похват използван от древността до наши дни за отслабване и унищожаване. Евала - на "чист" български!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
