За да избягам от шумотевицата на режещите инструменти и подвикването на работниците при поставянето на плочи в двора и боядисването на къщата ни, пък и да скрия някак своето недоволство от незачитането на моето мнение относно ремонта и измазването, реших направо след работа да отивам с преспиване в моята приятелка Валя, която скоро се беше резделила с мъжа си и беше в развод, тъй като освен заради свободолюбивия му нрав една сутрин след като беше намерил в леглото си едно от осемте й ангорски котета го беше блъснал в стената, вследствие на което то бе умряло.
Тези красиви пухести котки, съвместно с едно женско куче - “далматинец” - бяло с черни петна, което тя наричаше “Амбър” живееха с нея в апартамента, а долу в двора пазеше едно умно улично куче, кръстено “Чарли”, тъй като Валя казваше, че прилича на големия артист Чаплин. Тя полагаше грижи за всички животни - имунизираше ги, водеше ги на ветеринаря като се разболеят и страшно много чистеше подир тях.
Също като нея и аз много обичам ...