Тя изправи рамене и тръгна по улицата. Токчетата на елегантните и обувки отекваха в главата й. Отдалечавайки се от групата усещаше погледите им. И те сякаш проникваха до онези дълбоко скрити мисли, които тя се опитваше да зарови така, че никой да не успее да докосне. До кога ли щеше да успее...

Свивайки зад ъгъла като, че ли за миг си отдъхна. Спътникът й опита да и зададе въпрос, но тя определено не го чу. Махна с ръка и таксито се спря пред тях.

Колата потегли. Някъде в страни се чу странна музика... И след това заглъхна. Събу обувките. И каза адреса.

По пустите улици почти не се забелязваха хора. И тя започна да се съвзема. Оставаше само да се прибере и да успее да поспи.

Вдигна поглед и в огледалото видя бледото лице на мъжа. Усети как ужаса се прокрадва отново. Но тя се отърси от усещането за безнадеждност. Каквото и да станеше тя щеше да се справи. Тя... Но той...

За него щеше да повика лекар. Ако се наложи... Мразеше хората, които не се грижеха за себе си. Мразеше ги.... Защото до скоро беше като тях.

А този... На задната седалка беше от най-лошите... Обещанията, които на няколко пъти беше дал изчезваха с първите утринни проблясъци... И оставаха руините, от които тя изграждаше наново.

Само дето не знаеше дали иска да направи нещо. Умората затвори очите й...

Коридорът отвеждаше до библиотеката. Знаеше го. Ръката й се опита да включи неоните. Но нещо не се получи. Все едно тъмнината не искаше да я пусне. Но и светлината не й беше приятелка.

Отвори вратата и тишината я стресна. Миризмата на кожа, старо дърво и пергаментите... Как харесваше тези аромати. Пазителката на хеорксите...

Колко спокойно и колко странно й изглеждаше всичко наоколо. Хем всички книги стояха подредени, както ги бе оставила... Хем нещо не беше наред.

Светлината... Това беше... Тя прозираше иззад рафтовете. Когато доближи до тайната картотека се стресна. Вместо картончетата, които беше попълвала собственоръчно пред нея стоеше екран.

Протегна ръка... Сребристата светлина я повлече...

Трите жени вървяха пред нея. Черните им мантии се сливаха с каменните орнаменти по които стъпваха.  Трите линии оцветени в бяло, синьо и червено този път очертаваха само една посока. Сякаш трите мислеха в едно... Но тя знаеше, че и този път прикриват желанията си.

Магьосниците... Бялата... Синята... Червената...

Или още не бяха разгадали движещите ги сили. Всяка от тях подчиняваше по една стихия... Въздух... Вода... Огън...

Тя знаеше, че може да укроти стихиите им... Стига да искаше... Но най-вече ако се налагаше... Дано не се наложи…

И с тях изтръгваха всички тайни. Рядко някой успяваше да им се противопостави... Още повече мъж...

– Тук е – гласът й беше тих.

Това бяха последната троица, завършили обучението. И това беше изпита им. Ако успееха да се свържат в едно... Ако...

Чудеше се дали да ги остави сами или да остане. Колебанието и заискри в сребристо сияние....

Таксито рязко спря и я извади от унеса и. За миг не знаеше къде точно се намира. Шофьорът и върна сребристата карта и се вгледа в нея. За първи път срещаше представител на Унита... При това жена... Прие и ранният курс... Все едно можеше да откаже...

След като уговори ранното си отпътуване тя излезе от таксито.

Спътникът и трепереше и тя просто го повлече по стъпалата. Асансьорът ги издигаше и човекът ставаше все по-нервен...

Все едно той, а не тя щеше да провежда издирването... Проучването... Каквато и да беше задачата й... Започваше утре.... Сега просто трябваше да поспи...

Не искаше да се събужда... Сънят беше толкова нежно красив... Усещането как той плъзгаше ръцете си по гърба и, по краката й, как разтвори закръглените и задни части и как прокара ръка между тях, как плъзна бавно, нежно и уж небрежно едно си пръстче по ануса и то хлътна там уж случайно, как го задържа вътре, а после го извади и как продължи да я гали, а после продължи да рисува облачета по настръхналата й кожа, а другата му ръка се промуши отдолу и след като бавно я обърна към себе си устните му я целунаха...

А тя беше толкова жадна, че го искаше в себе си бързо... Но той проникваше в нея толкова бавно, че й се искаше да го  моли да го направи бързо...

Но той го направи бавно, защото знаеше, че точно така го обича...

Нежно събуждане...

Трите мейдж застанаха пред вратата на килията. Спогледаха се в очакване да получат някаква насока, но тя само им кимна... Една по една...  Оттегляше се да наблюдава РАЗПИТЪТ от лунната стая. Освен реакцията на О J Е екранът щеше да й разкрие и мислите, които ще се появят в подсъзнанието на трите разпитващи... Истинският разпит... Истинският изпит...

Рязко се обърна и остави трите мейдж сами да решат коя ще започне първа... Тя трябваше да извика двамата си партньори... Партньори не беше точната дума... Съучастници... Съсъзидатели... Съмишленици... Те тримата бяха най-странната троица... Първите разнополови... Както ги беше събрала случайността... Но знаеше, че са най-ефективните... Вампир... Върколак... Вещер... Двама мъже и тя - между тях... И тримата щяха да решат как да разпределят и да обучават трите мейдж в тяхното следващо ниво...

Но сега тримата трябваше да се съберат в лунната стая. И разпитът да започне.

Ина се обърна към двете момичета. Пелерината и се плъзна и тя пристъпи към килията. Бялата линия изчезна и вратата се отвори. И трите надникнаха... Но само бялата мейдж престъпи напред.

Бяла светлина очерта каменните плочи и тя тръгна по лунната пътека.

Чул звука от затварянето на вратата окованият мъж се размърда. Очакваше мъжете, които го заловиха и хвърлиха тук да дойдат и да го разпитват. Но не очакваше да види жена... При това красива... Сребристо русата и коса, сините и очи и той потъна в тях...

Тримата изпитващи се взираха в монитора. Още преди Ина да зададе първият въпрос две мисъл-фантазии се сляха в една...

Ина протегна ръце, прегърна го и съвсем леко погали лицето му.

Mr. О зарови лице в косата й и тя се разпиля, а тя я отметна назад с отривисто движение... Докосна устните му и леко ги  засмука... След това захапа долната му устна и почувства учестеното му дишане...

Притисна се в него и усети веригите... Отдръпна се и видя желанието в погледа му и чу тихата му въздишка...

Сега спокойно можеше да го огледа. Висок, рус и синеок... Все едно беше неин брат близнак... Но не беше...

Приближи се и така засмука езика му, че го остави без дъх...

Представи си как ръцете му галят гърба й и я завърта във вихъра на валса, как я обсипва с целувки и тя губи представа за времето...

Бялата светлина я обгърна и тя се озова пред вратата...

От изненада двете момичета се отдръпнаха. Гледаха горящото й лице, но Ина не можеше да произнесе и дума...

Мери-Джейн свали пелерината си и блъсна вратата. Червената линия в коридора изчезна, но се появи розовата лунна пътека в килията. И огнената мейдж тръгна към арестувания...

На две крачки от стената се спря и се огледа. Килията не беше оборудвана със стандартните пособия за мъчения. Но тя никога не се разделяше със онзи малък камшик за езда, който й напомняше за дома...

Тримата в лунната стая се спогледаха. Огнената мейдж оглеждаше стройните крака на Mr. J й си го представи върху Непобедим... Черният жребец на брат й...  Отметна червените къдрици, присви очи и протегна ръка.

Mr. J вдигна поглед и остана смаян... Жената пред него имаше изумрудено зелени очи, досущ като неговите... А ярките червени отблясъци на косата й го изгаряха, така както огнените пламъци на камината...

Пръстите й разрошиха тъмно кафявата му коса, а гърба му усети лекото одраскване на ноктите й... Ако можеше щеше да я притисне до себе си...

Но Мери-Джейн се отдръпна...

Гърдите й чак я боляха от докосването – толкова  възбудени бяха зърната ми... И тя си представи как ръцете му отстъпват място на езика му... И как го усеща да слиза бавно надолу през гърдите и корема и... като лек полъх на вятъра...

А Mr. J видя как тя разкъса и

захвърли ненужните му дрехи и... Огненият полъх я изхвърли от килията...

Тримата ментори бяха озадачени от развитието на разпита. Но не и учудени. Младите мейдж бяха индивидуалности търсени с години. А и Кодексът не им позволяваше пряка намеса.

Алая погледна двете мейдж и  им остави пелерината. Синята линия угасна и вратата на килията се отвори да последен път. Тя пристъпи и синьо-синкавото сияние на лунната пътека я поведе напред.

Mr. E беше бял мъж с ръст над средният и катранено-черните му коси го караха да изглежда още по-блед. Като пират... Алая се приближи и се загледа в черните му очи, които й разказваха приказката за Снежанка... Толкова често я бяха оприличавали на белоснежното момиче с очи, с цвят на абанос и устни, алени като кръв... Че когато докосна други такива устни и белотата и получи розов цвят. И в мига, в който затвори очите си нежното докосване на ръцете му я изгори. Усещането на проникващата милувка навсякъде я накара да се разтрепери... И синьото сияние я изпрати при Ина и Мери-Джейн...

Трите линии се появиха отново и трите мейдж тръгнаха към лунната стая. За да се запознаят с новите си учители.

За да разберат новата си специалност... Както и с новите си съотборници. За първи път менторите им щяха да обучават две троици...

Мисленето й беше втора природа. Винаги се учудваше на хората, които първо действаха, а после мислеха. Не, че и тя не действаше първосигнално... Но при нея беше инстинкт, шесто чувство.... И до сега не я беше подвеждало.