Първа глава,
Втора част
- Сигурен ли си, че това е мястото? – сприхаво рече Аерис на Карен като запаса меча на кръста си.
Той беше от онези типове, на които животът им бе преминал в преследвания и убийства; от онези, които не се интересуваха кой стои на среща им. Не признаваше статуса на този, който беше в черния му списък. Дали щеше да бъде Бог, крал, лорд или обикновен роб – не щадеше. Това бе неговата свръх-сила.
За Аерис да бъдеш милосърден и благосклонен бе най-голямата слабост, която можеше да съществува. Може би за това беше тъй жесток, и непоколебим в решенията си. Той бе висок, черноок мъж с белег на лицето. Винаги носеше на гърба си кожа от Хералия, която беше убил преди много години. Беше широкоплещест мъж, здрав като скала, който твърдо стоеше на краката си. Излъчваше сила и мощ, които те караха да настръхнеш. Дългата му кестенява коса небрежно разпиляна от вятъра, падаше тежко върху раменете му.
Той се изсмя сухо. Слезе до реката и заграби в грубите си шепи вода, сякаш отс ...