Печатът   на   Каин

- Господин Малер?

- Заповядайте, професор Линдбърг. Радвам се, че се отзовахте на поканата ни. Устройва ли Ви мястото?

- Напълно. Нека минем направо към въпроса, господин Малер. Ако информацията ми е вярна, Вие сте представител на един неофициален съюз на седем глобални фармацевтични компании.

- Съюз пред лицето на общата заплаха, ако не Ви обижда такова определение.

- Ни най-малко, господин Малер. От тази Ви забележка разбирам, че не съм сгрешил за повода на нашата среща. Въпросните седем компании, доколкото ми е известно, задоволяват около шестдесет и пет процента от световното потребление на антимикробни средства.

- В действителност са над осемдесет процента, ако се прибавят и антибиотиците, които продаваме като лицензирана активна съставка на други производители. И като стана дума за това, поставете се на наше място, професор Линдбърг. Представете си как биха реагирали производителите на петрол например, ако някой изведнаж открие евтина и ефикасна алтернатива на двигателя с вътрешно горене.

- Повярвайте, отлично си даваме сметка за положението ви, господин Малер. Нашият проект ще нанесе много тежък удар на фармацевтичната индустрия, и то не само върху производството на антибиотици. Ще намалее и потреблението на средства срещу болка, температура, кашлица... и всички други прояви на инфекциозните заболявания. Колосална загуба на пазари, закрити работни места. Но помислете какво даваме на човечеството в замяна.

- Професор Линдбърг, едва ли сте очаквали от мен да се впускам във философска дискусия.

- Наистина. Както и да е, упълномощен съм да Ви уведомя, че няма да обсъждам с Вас възможността за спиране на проекта срещу каквато и да е... компенсация, независимо от размера и вида й. Нито пък - говоря съвсем теоретично - би могъл да ни повлияе опит за... хм, натиск под каквато и да е форма.

- Професор Линдбърг, уверявам Ви, че дори няма да стане дума за подобни неща.

- Чудесно. В такъв случай, готов съм да Ви изслушам.

- Предполагам знаете, професор Линдбърг, че нашите компании разполагат с елитни лаборатории и специалисти в областта на имунологията и генното инженерство. Преди около три години ние успяхме да се... снабдим с няколко култури УИК от института Ви.

- Известно ни е, господин Малер. Но ако сте решили да развиете конкурентно производство, това едва ли ще ви свърши работа. Когато откраднахте колониите, ние бяхме готови с лабораторните тестове на всички нива и започвахме клинични проучвания. Можем да публикуваме резултатите си буквално още утре. Не бихте могли да ни настигнете.

- Не това беше целта ни, професор Линдбърг. Преустройството на производството би ни донесло загуби в милиарди. Не, ние искахме всичко да си остане както си е сега. И успяхме. Моля, погледнете към екрана. Ето я Вашата ''универсална имунна клетка'' - нека призная, шедьовър на генното инженерство. Въведена в кръвта, тя се настанява в костния мозък и при попадане в организма на болестотворни микроби поема командването на армията от кръвни клетки, които са предназначени за борба с инфекцията. Координира функциите им и може почти незабавно да организира продукцията на високоспецифични антитела срещу почти всички причинители на най-често срещаните инфекциозни болести. Нещо като моментално развиващ се имунитет. Имунният отговор става по-силен и по-точен... все едно, че срещу далечна цел, която преди сме замервали с камъни, сега имаме суперснайперист.

- Доста точно сравнение, господин Малер.

- Никакъв шанс за микробите, нали така,  професор Линдбърг, и никаква нужда от антибиотици. А сега, моля, погледнете това...

- Прилича ми на триизмерен образ на аденовирус.

- Правилно. Само че този е създаден от нас. Той е съвсем безвреден, проникването му в организма не води до болестни прояви. Имунната система обаче за всеки случай го ''запомня''.

- Това е обикновена имунна реакция и не виждам какво общо...

- Просто гледайте, професор Линдбърг. Сега ще видите компютърен модел на продължението на тази реакция при определени условия.

- Но това отново е УИК... не, господин Малер, при появата й в кръвта не се получава подобно нещо... освен ако... но да, това са антителата за вашия вирус... Боже Господи! Нима искате да кажете, че вирусът така повлиява имунната система, че тя отключва алергична реакция при среща с УИК!?

- И то твърде тежка. Мълниеносен алергичен шок.

- Това е чудовщно!

- Навярно. Всъщност нарекли сме го ''Щамът Каин''.

- Малер, нима смятате, че ще допуснем това! Че ще ви оставим да разпространите вируса! Веднага щом изляза от тук...

- Щом излезете от тук, ще кажете на екипа си да забрави за УИК. И никой няма да пострада. ''Каин'' сам по себе си не е опасен. Но ако се срещнат с УИК, ще настъпи катастрофа. УИК не трябва да тръгва за срещата, защото ''Каин'' вече е там.

- Вече е там?!

- Да. В целия свят. През последната година сме го продавали във всяка аптека. Във всяка доза антибиотик. Във всяко шишенце детски витамини. Във всяка една проклета капка за нос. Дори и в таблетката аспирин, която може би сте изпили снощи, професоре!