На онази полянка те отидоха още на третата си среща и не престанаха да ходят там. А ако не бяха на това място, се прегръщаха на моста над ЖП линията. Е, когато беше студено за моста, те просто седяха на онази пейка в Борисовата градина и си говореха, смееха се, прегръщаха се, целуваха се или ядяха нещо. Никога не мълчаха. И двамата не можеха.
Защо не седяха вкъщи ли? Ами, защото при нея беше майка й, която не го харесваше. А при него беше брат му, от който той ревнуваше. Както и да е, случваше се да се сдърпат, но се сдобряваха бързо. Те бяха точно един за друг, дори да не го осъзнаваха. Дните им минаваха, всеки различен от предишния. Не можеха да кажат какво ще се случи утре, защото никога не знаеха. Може би щеше да ги блъсне кола? Да започне Трета Световна война? Да се подстрижат с голи глави? Или просто да пият кафе?
Един ден решиха, че искат да имат място, което винаги да ги приветства и никога да не ги гони. Избраха си една пейка в парка, който им се струваше необятен. Пейката се ...