Тежи в очите ми отминалия ден,
като безцелно отразена светлина.
Откривам я в насрещните очи,
преди да е достигнала до тях...
Текат безименно и неотстъпно дните
край хълм смирен, край тихи равнини.
Присядат често призраци в очите,
невидими и пълноводни
без следи...
И рано сутрин, необлегнат още
на първия протегнат слънчев лъч,
пробягва силует от спомен нощен
към сенчест ъгъл
за последен път!
© Младен Мисана Всички права запазени
Ангелина, дълбоко съм трогнат от голямата ти подкрепа за творчеството ми!
Nevium, благодаря ти, както за подкрепата на тази творба, така и за поставянето на Сливането в Любими!