Пеперудите със сребърни крила
Черна, смъртоносна сила. Нощната река. Подобно цев на пистолет.
И небето без звезди – черно. Само кръглата Луна пръска блясък на прах върху белите маргаритки, погребани под повличащата стихия.
Пипалата на водата (Вечните) са пропълзели чак до короните на вековните Дъбове. Тровят ги бавно с малки дози садизъм. (Смърт, невъзможна за разкриване.) Върху оцелелите клони са се сгушили цикламени пашкули - сиротните деца на безплодната Луна.
Среднощното чудо на вдовицата Гея.
Точно в полунощ пеперудите със сребърни крила си изкопават тунел за бягство и изпълзяват от предпазните скафандри. С блещукащите си одежди танцуват румба по ледената, сатенена повърхност на реката.
Поемат част от мрака в нея и ù дарявят среброто си благотворително.
Облагородяване на яловата Ябълка.
Бродещите деца на благородната Луна.
Среброто се превръща в Сиво.
Сиво като гробовете на хората. Сиво като очите на хората. Сиво като косите на хората. Сиво като устните на хората. Сиво като кожата ...