Беше 2500 година. Годината на битката за Алфа. Боят беше в началото си и двете флотилии космически кораби бяха на бойното поле. Това щеше да бъде първата от много битки и понеже Парис, както винаги, искаше да я направи интересна, реши да се бие с някого като за облог сложи хубавата Елена. Естествено се чуха възгласи като: „Идиот”, „Умопобъркан”, „Тъпанар” и „Недораслек”, но той им отвърна, че не го прави само за кеф, щото, ако загубеше, щеше да прекрати войната. И естествено гладкият му мозък не проумяваше, че загубата означава смърт и, че Елена вече не е център на внимание. Но все пак си беше тъпоум по рождение. Можеше да се очаква нещо такова от него.
Не беше много очарован от кандидата за съперник. Трябваше да се изправи срещу Менелай с „Берсерк”-а му. Е, поне нямаше да усети смъртта. Но и търговското корабче на алфианския войн не беше за изпускане. И то буквално, защото, освен със слабото си плазмено оръдие, беше снабдено със свръхсветлинен двигател за бягство.
Докато Парис се приг ...