Просто описание на един момент от живота ми.

Зави зад ъгъла и тръгна по тротоара. До преди малко беше валяло и всичко наоколо беше мокро. Беше в лошо настроение, макар че се връщаше от среща с приятели. Бяха й омръзнали. Понякога предпочиташе да е сама, вместо с шумната тълпа.

Пусна си музика. Нямаше слушалки и мелодията се чуваше силно. Песента беше хубава и позитивна. Тя се усмихна за първи път този ден.

I'm tired of
Wondering what I've got to do
Or who I'm supposed to be
I don't want to be anything other than me

Все едно слушаше свои думи, изпети с песен. Всичко й беше омръзнало вече, искаше да живее без да се съобразява с правила.

Душата й се успокои, усмихна се и дори заподскача. Самата тя затанцува леко по мокрия тротоар. Откъсна си роза от едно храстче край улицата. Приближи я до лицето си. Миришеше невероятно.

Вървеше с все по-сигурна и бодра крачка. Отстрани изглеждаше като влюбена - държеше розата и се усмихваше без повод. Дъждовният ден изведнъж й се стори толкова светъл и весел, че почти забрави сутрешната скука.

Странно как нещо толкова малко като песен, можеше напълно да обърне емоциите й и да превърне и най-лошия ден в неповторимо душевно преживяване.

7.06.2008