Нещо, което написах преди доста време, с идеята, че не го пиша за споделяне, а защото имам нужда. Самоунищожи се от главата ми много пъти, но си го пазя на файлчето и чат-пат си го чета и... май има много истина в него. Не е редактирано, не е "пипнато" за прочит, но е истинско от-до. Нека да не е само за Шошкин (той си знае кой е:), току-виж някой разбрал, за какви петна става дума. :) И следва....
Кисна тука с насинен от блъскане по маса палец и се чувствам адски тъпо, та си помислих, че вместо да пиша на ня`къв шибан блог, където всеки ще ме разбере, както му изнася, мога да драсна някой мисловно неподреден ред на човек, който е способен да повярва, че може да ме разбере... Боже, колко тъпо звучи. :)))
Днеска цял ден гледах по улиците сиви хора. Междувременно и аз бях СИВА до безобразие, но сигурно от недоспиване (щото си отсвирих пак съня заради една яка книжка и доста бач) ме гонеше словесна диария, в която се чудех, откъде се взима цялото ми неконтролируемо дружелюбие. Едно време ...