Сутрин. 6:30 часа.
БГ радиото ме уведомява, че е понеделник, тоест край на „уикенда“ и начало на работната седмица. Но БГ радиото ми вдъхва кураж, като ми напомня, че петък ще има. След четири дни.
Във вторник разбирам от БГ радиото, че още не е петък. И да си сложа шапката и шала, нищо че прогнозата предвижда до 15-16 градуса.
Та денят започва под зоркита грижа на БГ радиото – човече, внимавай, напускаш своя дом, но търпение – утре е сряда и скоро ще си отдъхнеш.
И ето, че в сряда в гласа на радиото се прокрадват радостни нотки - утре е четвъртък. Но той някак не се връзва. Да можеше да го няма. Та нали, ако не беше той, утре щеше да е петък.
Петък е!
Най- после!
БГ радиото ме залива с радостни възклицателни. В интернет прелитат един след друг постове с всякаква твар, танцуваща под звуците на ламбада. Празнуват петъка.
Но петъкът не съществува. Той е фантом, защото е само предвкусване на уикенда. И ти също си фантом, защото живееш само през два дни от седмицата, а това е само предвкус ...