Двамата спяха дълбоко, не се вдигаше никакъв шум. Всичко беше спокойно, докато не се събудиха с крясъци. Мария отива в банята, поглежда се в огледалото и се стряска. Започва да се оглежда, съблича се гола и изкрещява. Петър става от леглото и отива в банята и когато вижда Мария или по-точно него.
- Мили боже - припада.
Мариян се обръща и вижда, че той е жена. Някой почуква на вратата, той отива да отвори, ала вратата я нямаше, пак се почука. Мариян се оглежда и вижда прозорец, отива до него, забелязва, че отвън има решетки. Той усеща, че някаква ръка го докосва по рамото, обръща се и вижда най-високия човек.
- Добро утро - високият мъж оставя подноса със закуската на масата.
- Почакай - извика му Мариян.
- Да.
- Как да... къде е вратата?
- Ела с мен.
- Но тя е припаднала... добре, идвам.
Високият мъж вървеше бързо, а Мариян не можеше да си поеме въздух. Вървяха дълго и стигнаха до асансьора, влязоха вътре, мъжът избра четвърти етаж. Когато асансьорът отвори врати, двамата излязоха и тръгнаха по един коридор, минаха няколко стаи.
- Къде отиваме?
- Тихо - тръгнаха бързо и стигнаха до една стая. Иван отключва вратата и пуска Мариян - оставям те сам - затваря вратата и я заключва. Той започва да блъска по вратата, но никой не я отключва и той остава сам в стаята. Мариян започва да търси нещо, с което да отключи вратата, вижда един шкаф, отваря го и вижда различни видове ключове и започва да ги изпробва един по един, но нито един от тях не стана. Иван се появява и оставя ключа под постелката, пред вратата, и си тръгва.
Петя се събужда на пода, поглежда се в огледалото, но не се стряска или уплашва. Забелязва, че е сама в стаята, отива до прозореца и вижда решетки, докосва ги и те падат на земята. Започва да търси дрехи, с които да се облече и открива една рокля, облича я и отива да търси Мариян.
Тя се спира пред една стая, натиска дръжката на вратата, но тя се оказва заключена. Вижда постелката, повдига я и вижда ключа, взима го и отключва вратата.
- Добре ли си?
- Да.
- Как успя да ме намериш?
- По интуиция - усмихва му се и го прегръща. - Хайде да излезем от тази стая, нямаме работа тук.
- Разбира се.
© Надя Димитрова Всички права запазени