beti
421 4580
23.10.2007 г., 10:02 ч.

Пианист ( Из "Откровено за лудостта")  

  Проза
911 0 6
1 мин за четене
 

***


Ръцете ми свирят черна музика!

Тя е толкова тъжна, че помита сладкия трепет на невкусилите съвършенството души.

Съвършенството е постижимо само когато победиш собствените си страхове!

Някъде там никому ненужен никаквец се събужда, ужасен от поредния незапомнящ се сън. Музиката го вплита в сенките на нощта, скрила се в пазвата на бездомен слепец...

А аз май имам нужда от смелост, за да изляза на сцена. Бутилката е добро извинение и ми помага да победя своята нерешителност.

Бара смърди, аз също - на не чиста съвест.

Тъмно е. Само пианото е леко осветено и като че ли флиртува с полупразната зала.  Така, ред е и аз да пофлиртувам с пустите духовни измерения на мазния идиот от първия ред и с желанието му да блесне пред още по-мазната му половинка...

Затварям очи - така звучи тревогата, отчаянието, страхът и агонията. Сега е ред да чуете безсрамния вопъл на похотта... След концерта съм много щастлив! Онези двамата дори не успяха да се натискат в тъмното. Пак не помня какво съм изсвирил и с недоверие гледам усмихнатите лица на ръкопляскащата тълпа. Сигурно е било добро...

Отпивам от бутилката и си мисля да прекарам нощта в компанията на няколко колежки от бранша.

Продължавам да свиря - по паважа, по оградите, в джоба с монетите...

Може и да ти хареса!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??