Беше ми трудно да повярвам,
че си това, което твърдеше, че си.
Защото с цялото си сърце знаех,
че си всичко друго.
Казвам "беше ми трудно", да.
Беше, защото пробвах - отново и отново.
Беше ми трудно, защото следвах сърцето:
сърце, което тогава бе все още цяло, да.
Сега вече мога и вярвам, че си това,
което толкова усърдно ме убеждаваше, че си.
Мога, защото трябваше да повярвам, че
хиляди неща могат да доведат сърцето до аритмия ...